окъси

Речник на българския език

1. окъси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окъси е производна форма на окъся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окъси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окъси е производна форма на окъся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окъси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окъси е производна форма на окъся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окъси — повелително наклонение, ед. ч.

окъси е производна форма на окъся (повелително наклонение, ед. ч.).