окъсели

Речник на българския език

1. окъсели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окъсели е производна форма на окъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окъсели е производна форма на окъся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. окъсели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсели е производна форма на окъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. окъсели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окъсели е производна форма на окъсея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).