окъсеело

Речник на българския език

1. окъсеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсеело е производна форма на окъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окъсеело е производна форма на окъсея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).