окъсеели

Речник на българския език

1. окъсеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окъсеели е производна форма на окъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окъсеели е производна форма на окъсея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).