окъсеела

Речник на българския език

1. окъсеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окъсеела е производна форма на окъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окъсеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окъсеела е производна форма на окъсея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).