окъсеел

Речник на българския език

1. окъсеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсеел е производна форма на окъсея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъсеел е производна форма на окъсея (мин. деят. несв. прич. м. р.).