окъсваха

Речник на българския език

1. окъсваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсваха е производна форма на окъсвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

окъсваха е производна форма на окъсвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).