окъсвах

Речник на българския език

1. окъсвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

окъсвах е производна форма на окъсвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. окъсвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

окъсвах е производна форма на окъсвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).