окъсвал е

Речник на българския език

1. окъсвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсвал е е производна форма на окъсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсвал е е производна форма на окъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсвал е е производна форма на окъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).