окъсвало

Речник на българския език

1. окъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсвало е производна форма на окъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсвало е производна форма на окъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окъсвало е производна форма на окъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окъсвало е производна форма на окъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).