окъсвали

Речник на българския език

1. окъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окъсвали е производна форма на окъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсвали е производна форма на окъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. окъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окъсвали е производна форма на окъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. окъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окъсвали е производна форма на окъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).