окъсвал

Речник на българския език

1. окъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсвал е производна форма на окъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсвал е производна форма на окъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окъсвал е производна форма на окъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъсвал е производна форма на окъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).