окъсва

Речник на българския език

1. окъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окъсва е производна форма на окъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окъсва е производна форма на окъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окъсва е производна форма на окъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).