окъсахте

Речник на българския език

1. окъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

окъсахте е производна форма на окъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. окъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

окъсахте е производна форма на окъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).