окъсал е

Речник на българския език

1. окъсал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсал е е производна форма на окъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсал е е производна форма на окъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсал е е производна форма на окъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).