окъсало

Речник на българския език

1. окъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсало е производна форма на окъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсало е производна форма на окъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окъсало е производна форма на окъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окъсало е производна форма на окъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).