окъсали

Речник на българския език

1. окъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окъсали е производна форма на окъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсали е производна форма на окъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. окъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окъсали е производна форма на окъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. окъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окъсали е производна форма на окъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).