окъсал

Речник на българския език

1. окъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсал е производна форма на окъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъсал е производна форма на окъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

окъсал е производна форма на окъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъсал е производна форма на окъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).