окършил

Речник на българския език

1. окършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окършил е производна форма на окърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окършил — мин. деят. св. прич. м. р.

окършил е производна форма на окърша (мин. деят. св. прич. м. р.).