окършел

Речник на българския език

1. окършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окършел е производна форма на окърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окършел е производна форма на окърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).