окървавил

Речник на българския език

1. окървавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окървавил е производна форма на окървавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окървавил — мин. деят. св. прич. м. р.

окървавил е производна форма на окървавя (мин. деят. св. прич. м. р.).