окълцвал

Речник на българския език

1. окълцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окълцвал е производна форма на окълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окълцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окълцвал е производна форма на окълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окълцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окълцвал е производна форма на окълцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окълцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окълцвал е производна форма на окълцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).