окучил е

Речник на българския език

1. окучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окучил е е производна форма на окуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окучил е е производна форма на окуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).