окучило е

Речник на българския език

1. окучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окучило е е производна форма на окуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окучило е е производна форма на окуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).