окучило

Речник на българския език

1. окучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окучило е производна форма на окуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

окучило е производна форма на окуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).