окучили

Речник на българския език

1. окучили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окучили е производна форма на окуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окучили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окучили е производна форма на окуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).