окучила

Речник на българския език

1. окучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окучила е производна форма на окуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

окучила е производна форма на окуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).