окучи

Речник на българския език

1. окучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окучи е производна форма на окуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окучи е производна форма на окуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окучи е производна форма на окуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окучи — повелително наклонение, ед. ч.

окучи е производна форма на окуча (повелително наклонение, ед. ч.).