окучело

Речник на българския език

1. окучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окучело е производна форма на окуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окучело е производна форма на окуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).