окучели

Речник на българския език

1. окучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окучели е производна форма на окуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окучели е производна форма на окуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).