окучел

Речник на българския език

1. окучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окучел е производна форма на окуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окучел е производна форма на окуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).