окучваха

Речник на българския език

1. окучваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окучваха е производна форма на окучвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окучваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

окучваха е производна форма на окучвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).