окучвала

Речник на българския език

1. окучвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окучвала е производна форма на окучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окучвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окучвала е производна форма на окучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окучвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окучвала е производна форма на окучвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окучвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окучвала е производна форма на окучвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).