окучвал

Речник на българския език

1. окучвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окучвал е производна форма на окучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окучвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окучвал е производна форма на окучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окучвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окучвал е производна форма на окучвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окучвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окучвал е производна форма на окучвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).