окучва

Речник на българския език

1. окучва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окучва е производна форма на окучвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окучва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окучва е производна форма на окучвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окучва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окучва е производна форма на окучвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).