окуцяха

Речник на българския език

1. окуцяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

окуцяха е производна форма на окуця (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окуцяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окуцяха е производна форма на окуцея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).