окуцял си

Речник на българския език

1. окуцял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцял си е производна форма на окуця (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцял си е производна форма на окуцея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окуцял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцял си е производна форма на окуцея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).