окуцяло

Речник на българския език

1. окуцяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцяло е производна форма на окуця (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окуцяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окуцяло е производна форма на окуця (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. окуцяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцяло е производна форма на окуцея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. окуцяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окуцяло е производна форма на окуцея (мин. деят. св. прич. ср. р.).