окуцяла

Речник на българския език

1. окуцяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окуцяла е производна форма на окуця (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окуцяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окуцяла е производна форма на окуця (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. окуцяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окуцяла е производна форма на окуцея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. окуцяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

окуцяла е производна форма на окуцея (мин. деят. св. прич. ж. р.).