окуцял

Речник на българския език

1. окуцял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцял е производна форма на окуця (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцял — мин. деят. несв. прич. м. р.

окуцял е производна форма на окуця (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. окуцял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцял е производна форма на окуцея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. окуцял — мин. деят. св. прич. м. р.

окуцял е производна форма на окуцея (мин. деят. св. прич. м. р.).