окуцявала

Речник на българския език

1. окуцявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окуцявала е производна форма на окуцявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окуцявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окуцявала е производна форма на окуцявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окуцявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окуцявала е производна форма на окуцявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окуцявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окуцявала е производна форма на окуцявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).