окуцявал

Речник на българския език

1. окуцявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцявал е производна форма на окуцявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцявал е производна форма на окуцявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окуцявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окуцявал е производна форма на окуцявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окуцявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окуцявал е производна форма на окуцявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).