окуцил съм

Речник на българския език

1. окуцил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окуцил съм е производна форма на окуця (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окуцил съм е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).