окуцил е

Речник на българския език

1. окуцил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцил е е производна форма на окуця (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцил е е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).