окуцило

Речник на българския език

1. окуцило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцило е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окуцило — мин. деят. св. прич. ср. р.

окуцило е производна форма на окуця (мин. деят. св. прич. ср. р.).