окуцили

Речник на българския език

1. окуцили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окуцили е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окуцили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окуцили е производна форма на окуця (мин. деят. св. прич. мн. ч.).