окуцила

Речник на българския език

1. окуцила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окуцила е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окуцила — мин. деят. св. прич. ж. р.

окуцила е производна форма на окуця (мин. деят. св. прич. ж. р.).