окуцеело

Речник на българския език

1. окуцеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцеело е производна форма на окуцея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окуцеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окуцеело е производна форма на окуцея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).