окуцеел

Речник на българския език

1. окуцеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуцеел е производна форма на окуцея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окуцеел е производна форма на окуцея (мин. деят. несв. прич. м. р.).