окуражил е

Речник на българския език

1. окуражил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражил е е производна форма на окуража (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуражил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражил е е производна форма на окуража (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).